За Община Долни Дъбник

Печат
Публикуване

Община Долни Дъбник е разположена в централната част на Дунавската хълмиста равнина и има важно кръстопътно и транспортногеографско положение.
http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/geogr_poloj_1.JPG



През територията на общината минават главни шосейни и железопътни линии, осъществяващи транспортните връзки между Дунавската и Черноморската част на България със столицата гр. София и Южна България – първокласен път София-Русе/Варна; второкласен път Видин-Плевен-Русе/Варна; железо-пътна линия София-Русе/Варна.

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/geogr_poloj_2.JPG



Землището на общината се прекосява от магистрален газо-провод от Русия за нашата страна.
Като административно-териториална единица общината съществува от 1979 година и има площ от 310 кв. км. В себе си тя включва общинския център гр. Долни Дъбник и шест кметства-Садовец, Горни Дъбник, Крушовица, Градина, Петърница и Бъркач

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/geogr_poloj_3.JPG



Община Долни Дъбник влиза в състава на Област Плевен и има граници с общините Червен бряг, Искър, Долна Митрополия и Плевен. Общинският център гр. Долни Дъбник се намира на 15 км. западно от гр. Плевен.

Стратегическото положение на Община Долни Дъбник е географска даденост, която съчетана с природните условия и ресурси е потенциал за успешно икономическо развитие.

 

РЕЛЕФ

 

Районът на Община Долни Дъбник попада в южния край на централната част на Дунавската хълмиста равнина на границата с Предбалкана (с. Садовец е гранична точка). Надморската височина варира от 70 м (терасата на р. Вит при с. Градина) до 306 м (Бъркашките височини). Площта е прорязана от много дерета, реки и оврази, по-характерни за южния край на територията на общината. Северната част е с по-равнинен релеф, с обширни междуречни масиви, изградени от льосови отложения, делувиални и старокватернерни глини.

 

ВОДИ

 

Повърхностните (надземни) води на територията на общината са представени от р. Вит и по-малките реки Садовска, Беглежка, Петърнишка и Дъбнишка бари. Тук се намира и най-големият язовир в Плевенска област - край с. Горни Дъбник, с проектен завирен обем до 135 млн. куб. м. и на площ от около 11 000 дка. Съществуват и няколко малки язовира с местно значение и немалко безименни дерета, поемащи част от оттока при обилни валежи.

Подземните води на територията на общината са достъпни и водоснабдяването на всички селища е изключително от тях. Изградени са дренажи и шахтови кладенци за кватернерните води. Тук се намира и най-големият карстов извор в региона - “Езерото”, при с. Крушовица с дебит 78-118 л/с, от който се подава вода за гр. Плевен.

Хидрогеоложките условия на територията на общината са сравнително благоприятни. Подземните и повърхностните води са достъпни за водоснабдяване и напояване, но режимът им се влияе съществено от климата и валежите, които са основен фактор на подхранване.

 

КЛИМАТ

 

Община Долни Дъбник се намира в Средния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Релефът на микрорайона има изразен хълмист характер, редуван с ниски места. Влияние върху климата оказва и относителната близост до Стара планина и съответно по-честата поява на фьон.

Континенталният характер на климата е добре изразен.

 

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

 

На територията на общината има открити нерудни полезни изкопаеми и те са:

 Нефт и кондензат - в района на гр. Долни Дъбник и с. Горни Дъбник - нефтените находища са открити през 1962 г.

 Природен газ - в същият район с добри запаси.

 Кариера за трошен камък и настилка до с. Бъркач със запаси от варовици, възлизащи на 2 106 хил. куб. м. в категория С1 и 743 хил. куб. м. от категория В.

 Термални води са открити в гр. Долни Дъбник с температура над 500С, на дълбочина над 1000 м. и се използват като източник на геотермална енергия.

 Минерални води - в района на гр. Долни Дъбник на дълбочина 200-300 м. е открита минерална вода с температура 220С и дебит 6 л/сек. По състав се доближава до Горнобанската.

 

ПОЧВИ

 

Преобладаващите типове почви на територията на общината са черноземно-типични, черноземно-карбонатни, черноземни-излужени и алувиално-ливадни. По-голямата част от земите в общината са обработваеми.

Географското положение и природните условия са сложили своя отпечатък върху спецификата на общинската икономика. Основен структуроопределящ отрасъл в Община Долни Дъбник е селското стопанство. То е специализирано в отглеждането на зърненохлебни и зърненофуражни култури, трайни насаждения - лозя и овощни насаждения, зеленчуци, дини и пъпеши.

 

ОКОЛНА СРЕДА

ВЪЗДУХ

Община Долни Дъбник заедно с общините Червен бряг и Искър попада в район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (Район Червен бряг), което означава, че нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове или че нивата на показателите за качество на атмосферния въздух (замърсители) са значително под установените за страната норми.
На територията на Община Долни Дъбник няма разположени стационарни пунктове за мониторинг на качеството на атмосферния въздух към Националната система за екологичен мониторинг. До момента на територията на общината са правени измервания с мобилната автоматична станция за контрол на качеството на атмосферния въздух, като последното е било от 24.09 до 27.09.2002 год. По време на измерването са наблюдавани следните показатели за качество на атмосферния въздух: СО, SО2, О3, NО, NО2, суспендирани частици (прах), СН4, неметанови въглеводороди, NН3, Н2S. До момента няма констатирани превишения на максимално еднократните или средноденонощни норми за пределно допустими концентрации. От Община Долни Дъбник не се изисква изготвянето на отделна програма по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух за намаляване нивата на емисиите и достигане на установените норми.
На територията на общината няма големи неподвижни източници на емисии, които да оказват значително влияние и да водят до замърсяване или влошаване на показателите за качество на атмосферния въздух.
Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са битовите отоплителни източници и транспортния сектор. Община Долни Дъбник разработи концепция и на практика стартира газификацията на гр. Долни Дъбник, с цел повишаване стандарта на живот на населението и поевтиняване на отоплителните разходи през зимния сезон. С реализирането на газификацията ще се постигне намаляване на общата емисия на замърсителите на въздуха. Замяната на топлоносителя промишлен газьол и въглища с природен газ ще допринесе за значително намаляване на емисиите на серен диоксид, въглероден оксид и въглероден диоксид.
Към 31.12.2004 год. на територията на гр. Долни Дъбник са построени газопроводи от газоразпределителната мрежа с обща дължина 13 193 м., от които през календарната 2004 год. са построени 1 308 м. Към газоразпределителната мрежа на гр. Долни Дъбник към края на 2004 год. са присъединени общо 117 консуматора – 8 промишлени, 13 административно-обслужващи и 96 битови. От тях през календарната 2004 год. са присъединени 33 консуматора, от които 2 промишлени, 1 административно-обслужващ и 30 са битови.
По отношение на транспортния сектор на територията на Общината се движат 1 803 броя леки автомобили и 10 броя автобуси със средна възраст над 15 години. С изграждането на Път І-3 – обход на гр. Долни Дъбник движението по главен път Е-83 (София – Русе) бе изведено извън гр. Долни Дъбник което чуствително подобри разпръсването на емитарните замърсители.

 

ВОДИ

Хидрогеоложките условия на територията на общината са сравнително благоприятни. Подземните и повърхностните води са достъпни за водоснабдяване и напояване, но режимът им се влияе съществено от климата и валежите, които са основен фактор на подхранване.
Повърхностните води (реките и деретата) общо взето разчленяват равномерно цялата водосборна площ на общината с преобладаващо значение в южната част (Садовец, Бъркач). Язовирът в Горни Дъбник компенсира северната част, като се използва главно за напояване и промишлено водоснабдяване.
Подземните води на територията на общината са достъпни и водоснабдяването на всички селища е изключително от тях. Изградени са дренажи и шахтови кладенци за кватернерните води. Каптирани са няколко карстови извора и са изградени тръбни кладенци за горнокредните пукнатинно-карстови води. Немалка част от кватернерните води се използват за битови нужди и поливане чрез малки водоизточници в дворовете (тръбни шахтови кладенци).
Наскоро в района на гр. Долни Дъбник със сондаж в мастрихтските варовици на дълбочина 200-300 м. е открита минерална вода с температура 22°С и дебит 6 л./сек. По състав е хидрокарбонатно калциево магнезиева и по тип се доближава до Горнобанската. Това находище е необходимо да се лицензира и използва рационално. За находището на минералната вода Министъра на околната среда и водите е издал заповед за утвърждаване на експлоатационните ресурси и е стартирана процедура за изследване и анализ на минералната вода с цел актуването й като публична общинска собственост, отдаване на находището на концесия и бутилиране на натурална минерална вода.
РИОСВ – гр. Плевен извършва мониторинг на повърхностните течащи води на територията на Община Долни Дъбник на пункт на р. Вит след с. Садовец. По данни от РИОСВ - гр. Плевен всички показатели са в пределно допустимите норми.
Контрол на състоянието на водите на Община Долни Дъбник се извършва и от НИМХ – гр. Плевен на тримесечие на пунктовете р. Вит при с. Ясен и кладенец 984 при с. Крушовица. Проектната категория на р. Вит е втора. От дългогодишните наблюдения на НИМХ рядко се наблюдават отклонения от нормалните показатели. Изтичащата от язовир “Горни Дъбник” река Дъбнишка бара е с повишено съдържание на суспендирани вещества в резултат на водна ерозия. Липсата на канализационна система и локални пречиствателни станции в селищата на общината е причина за изтичане на битови и промишлени води към р. Дъбнишка бара или просмукването им в подземните води. Наличието на биогенни елементи и органични вещества в кладенец 984 край с. Крушовица се обясняват с различните източници на замърсяване. Замърсяването с биогенни елементи е следствие от отпадъчните води от животновъдните ферми и стопанства, битово-фекалните води, смивните снежно-дъждовни води от наторяваните площи. За наличието на фосфатите, чиито източник са предимно изкуствените торове, е характерно значително по-бавното им разтваряне, като във времето се явяват с известно закъснение в подземните води. Желязото, разглеждано като биогенен елемент, в повечето случаи има естествен произход.

 

ПОЧВИ

Преобладаващите типове почви на територията на Община Долни Дъбник са черноземно-типични, черноземно-карбонатни, черноземно-излужени и алувиално-ливадни.
Основен проблем по отношение на почвите е замърсяването им от сондажите на ПДНГ-ЕАД. Типичният чернозем притежава висока абсорбционна способност към петрола и неговите деривати. По тази причина, очевидно замърсяването на почвата около сондажните петролни кладенци е по-широко, отколкото изглежда на пръв поглед. Замърсената чрез продължителна миграция от сондажните отвори към перифериите, особено в благоприятни с наклона си релефни условия, почвата не е унищожена, но за нея следва да се предвижда подходящо третиране. Подобно абсорбиране и фракциониране от почвения слой съпровожда разливания петрол в аварийни случаи и при транспортирането на суровия петрол по техническите нефтопроводи. Макар и не толкова чести, тези разляти петна трябва да се маркират и да се обезвреждат незабавно.
Имайки предвид, че необходимата площ за обслужване на един сондаж е 1,600 дка., тревожен е фактът, че общо на територията на двете нефтени полета 80 бр. сондажи (около 128 дка. земя) са консервирани или напуснати, а едва 25 бр. сондажи (около 40 дка.) са рекултивирани, като в Горнодъбнишкото нефтено поле такива няма.
На територията на общината няма големи заблатявания. Локални замочурявания има в негативните форми на релефа на някои места, както и на отделни места в речните долини, които са с неголеми размери. По-съществени са замочурявания в петата на левия скат на р. Вит в района на бензиностанцията на с. Садовец и в ляво и дясно от шосето Крушовица – Плевен. Главната причина тук е изливане на скатови подземни води и затрудненият отток. Общо замочурените площи в общината са около 350 дка.
Ерозията е по-развита с всичките си видове в силно разчленената от оврази и дерета южна част на територията на общината (Садовец, Бъркач, Петърница). Частично са засегнати селскостопански и пустеещи земи, разположени в стръмни склонове на дерета и речни долини и дълбоки оврази. За Плевенска област, където попада общината, 2,6 % от териториите са силно ерозирани, което може да се отнесе и за Община Долни Дъбник. Отнесено към данните за цялата страна, това е по-ниско от средното ниво. Тревожно е положението с ерозията на десния бряг на р. Вит.
В последните десет години значително е намаляло използването на минерални торове и препарати за растителна защита, което е повлияло положително за естественото възстановяване на почвата и за създаване на подходящи условия за производство на екологично чиста продукция.

БИОРАЗНООБРАЗИЕ И ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

Най-разпространените дървесни видове в общината са топола, отглеждана за промишлени нужди и цер. По-слабо разпространени са липа, върба, акация, бор, ела и др.
По-голямата част от земите в общината са обработваеми и поради това по-голяма част от флората е съставена от широко разпространени в страната “плевели” и “рудерали”. В състава им масово участват и някои лечебни растения-мащерката (Thymus sp. Div), червеното подъбниче и бялото подъбниче (Teucvium chamaedrus и T. polium), ветрогонът (Eryngium camperstre), звезданът (Lotus corniculatus) и много други.
Сред редките и застрашени видове в района се срещат кокичето (Galanthus nivalis), горската съсънка (Anemone sylvestris), мехурката (Utricularia vulgaris), и др. Ендемид за района (с. Садовец) е дегеновият скален копър (Seseli degeni).
Сред храсталачните съобщества доминират тези на скалисти и варовити терени-драка (Paliurus spina-chrsti), трънка (Primus spinosa), люляк (Syringa vulgaris) и много други.
Сред горската растителност преобладават ксеротермните дъбови гори и техните производни на келяв габър (Carpinus orientalis). Най-големите дъбови гори в района се намират в землищата на селата Петърница, Бъркач и Садовец. Гората “Исмаилово бранище” е една от най-големите в Област Плевен. Доминират на първо място церът (Quercus cerris), благунът (Q. frainetto) и по рядко косматият дъб (Q. pubescens) и виргилиевия дъб (Q. virgiliana).
Фауната на територията на общината е съставена предимно от широко разпространени в страната видове. Това се наблюдава при безгръбначните, рибите, влечугите и земноводните и бозайниците. Характерно е участието на някои “степни” видове, особено сред насекомите (например паяците от род Lycosa, някои скакалци, като житното пиле (Bradypus dasypus) и др.
Рибите са много разпространени в р. Вит и нейните стари корита. Обикновено са каракуда (Carassias auratus gibelio), бабушката (Ruthilus ruthilus), щуката (Esox lucius), сомът (Silurus granis), уклейката (Alburnus alburnus), платиката (Abramis brama), горчивката (Rhodeus sericeus amarus), черната мряна (Barbus meridionalis) и др.
Сред бозайниците преобладават гризачите, прилепите (в карстовите райони) и обикновени видове в страната, като къртица (Talpa europaca), таралеж (Erinaceus concolor), заек (Lepus europacus), лисица (Vulpes vulpes), сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus sropha). Редки са пъстрият пор (Vormela peregusna), видрата (Lutra lutra), а чакалът (Canisaureus) увеличава числеността си. Таралежът, пъстрият пор и видрата са защитени видове по Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Птиците се отличават с най-голямо разнообразие. Богатството им се дължи на големия изкуствен водоем-язовир “Горни Дъбник” и карстовия район около селата Садовец и Бъркач. За първия е характерно струпването, особено през периода на миграцията, на много водолюбиви видове, сред които и застрашени видове като малък корморан (Haliaëtar pygmeus), белоока потапница (Aythya nyroca), морски орел (Haliaëtus albicilla), ливаден дърдавец (Crex crex). За района на селата Садовец и Бъркач е характерно гнезденето на някои петрофилни видове, застрашени в национален мащаб, като черен щъркел (Ciconinia nigra), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), орел-змия (Circaëtus dallicus), а доскоро и египетския лешояд (Neophron percnopterus) и др.
В Община Долни Дъбник има различни животински видове, обект на ловен туризъм – глигани, сърни, зайци, фазани, яребици, пъдпъдъци, диви патици, диви гълъби. От семейство гълъбови има два защитени вида, включени в Приложение №3 на (ЗБР) Обект на лов са единствено видовете птици, описани в Приложение №1 на Закона за лова и опазване на дивеча.
През 2000 год. Община Долни Дъбник изготви Предварителен проект на ресурсите и възможностите за ползване на лечебни растения от територията на общината. Проектът представлява обща характеристика и оценка на ресурсните възможности за използване и запазване на генофонда от лечебни растения на територията на общината, направена на базата на теренни изследвания на целия поземлен фонд, без земите включени в държавния горски фонд. Като цяло общината предлага много добри условия за наличието на различни видове лечебни растения с разнообразни изисквания към околната среда. Проектът включва 232 вида лечебни растения с различна степен на използваемост на ресурсите им.
На територията на Община Долни Дъбник се намират следните защитени територии:

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/okolna_sreda_1.JPG



Тези защитени територии са включени в проект за обявяване на Природен парк “Студенец” с обща площ над 180 000 дка., от които 28 630,728 дка. са на територията на Община Долни Дъбник.
Защитени територии в общината са с висок туристически потенциал, който за съжаление не е използван до момента. Липсват определени тематични маршрути, указателни табели, места за отдих, места за лагеруване, за палене на огън, дървени маси и пейки, кошчета за отпадъци. Защитените територии не се рекламират с цел привличане на туристи.
На територията на Община Долни Дъбник има следните вековни дървета, обявени за защитени обекти, съгласно Закона за защита на природата:

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/okolna_sreda_2.JPG

 

 

ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТОРА

Водоснабдителни мрежи.

Водоизточници.

Община Долни Дъбник има богат запас от собствени водоизточници на питейни води с добри качества и дебит, достатъчен да покрие нуждите на населението. Основно водохващането се осъществява чрез шахтови кладенци, каптажни и дренажни системи. Броят, местонахождението и дебитът им е както следва:

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/publ_infrastr_1.JPG



На територията на общината, в землището на с. Крушовица, се намира и вододайната зона на гр.Плевен.

Пречиствателни станции.

Водоизточниците на територията на Община Долни Дъбник са с добри показатели, което не налага изграждане на пречиствателни станции за питейни води.
Около тях има обособени индивидуални санитарно-охранителни зони /СОЗ/ със специфичен режим на дейностите с оглед опазване на водите от замърсяване. Водоизточниците, СОЗ и водоснабдителните съоръжения се поддържат в добро санитарно-техническо състояние.
Преди разпределението и във водопроводната мрежа, на питейната вода се извършва дезинфекционна обработка с хлорни реагенти. Обеззаразяването е автоматизирано и се извършва с хлораторни апарати и обикновени дозатори.
Според данни на РИОКОЗ – гр. Плевен, програмата за провеждания здравно-хигиенен мониторинг, извършван от инспекцията, е съобразена с изискванията на Наредба №9 за качеството на водата за питейно-битови цели. Лабораториите на РИОКОЗ имат апаратурна обезпеченост за извършване на всички анализи. Мониторинговата програма (обща за РИОКОЗ и „ВиК”ЕООД) е актуализирана съобразно новата нормативна уредба (честота спрямо обема подавана вода, подходи при избор на пунктовете, прилагане на регионална специфика за уточняване обхвата на токсичните показатели).
На територията на общината са изградени 12 бр. помпени станции с 10 бр. хлораторни помещения и 11 БПС. Мрежите се обслужват от 8 броя помпателни и 13 броя черпателни резервоара.

Водоснабдителни мрежи.

Водоснабдителните мрежи на общината са добре изградени по отношение на обхвата на потребителите. Основният проблем при тяхното използване е голямата им степен на амортизация и честите аварии, които нарушават нормалното водоподаване и водят до големи загуби на питейна вода.
Мрежите са изградени предимно през 1930 – 1940 година от етернитови тръби с малки диаметри, които в момента не отговарят на нарасналите водопотребителски нужди на населе-нието. При водопо-даване, поддържащо необходимото работно налягане за достигане на водата до крайните точки на водопотребление, етернитовите тръби дават чести аварии. Това е една от причините през летния сезон в повечето населени места крайните квартали често да остават без питейна вода.

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/publ_infrastr_2.JPG



Разпределението на водопроводната мрежа по вида на положените тръби е:

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/publ_infrastr_3.JPG



През последните години се подмениха някои тласкателни и главни водопровод-ни клона в част от населените места, което доведе до значителни икономии от загубите на питейна вода, причинени от течове и аварии.
Основната насока, в която работи общината по отношение на водоснабдява-нето е подмяната на етернитовите тръби с ПЕВП и оразмеряване на мрежите, съобразно с нарасналите водопотребителски нужди на населението.
В момента в гр. Долни Дъбник стартира проект, финансиран от СИФ към МТСП за подмяна на 1500 м етернитови тръби с ПЕВП.
Водоснабдителната система на общината се стопанисва от “ВиК” – ЕООД гр. Плевен

Отпадни води.

Канализационни мрежи.

В Община Долни Дъбник няма изградена канализационна мрежа за битови отпадни води. Отвеждането им става в септични ями и попивни кладенци. В някои селища това води до големи здравно-хигиенни проблеми. В с. Петърница земният слой е основно каменист и скален и няма условия за изкопаване на нормално функциониращи попивни кладенци. Високите подпочвени води в с. Садовец също създават проблеми при изграждането на канализационни съоръжения.
Предвидено е да се изготви проект за битова канализация на гр. Долни Дъбник, с който проект общината да кандидатства за финансиране пред ПУДООС към МОСВ.

Пречиствателни съоръжения.

Промишлените предприятия в общината са решили самостоятелно проблема с отпадъчните си води чрез изграждане на собствени пречиствателни съоръжения и заустване на пречистените води в малките рекички, преминаващи през съответните селища. По аналогичен начин са пречистени и заустени отпадъчните води на учебните заведения и административните сгради на територията на общината.

Дренажни (отводнителни) мрежи.

В по голямата си част с. Садовец е с високи подпочвени води, които на места извират в мазите на жилищните сгради, по улиците и дворните места. В с. Садовец се реализира проект, финансиран от СИФ към МТСП за изграждане на дренажна (отводнителна) мрежа, която ще спомогне за решаването на проблемите, създавани от високото ниво на подпочвените води.

Хидромелиорации - напоителни ситеми.

Земеделските земи в Община Долни Дъбник се напояват от две напоителни системи: Малка Витска напоителна система и от язовир Горни Дъбник. В момента каналната мрежа и съоръженията и на двете системи са зле поддържани и не се използват пълноценно. Поливат се само зеленчуковите култури и тютюна, отглеждани на територията на Общината. В Общината няма създадени сдружения на водоползвателите. Потенциално поливните площи на територията на Общината са 99 602 дка. От тях негодни за поливане поради амортизирани хидротехнически съоръжения са 19 440 дка, а като реални поливни площи се използват не повече от 8 000 декара (не повече от 10 % от годните за напояване площи).

Транспорт.

Видове пътища.

Град Долни Дъбник се намира на 15 км югозападно от областния център гр. Плевен. През територията на общината преминават първокласни, второкласни, третокласни и четвъртокласни пътища от републиканската пътна мрежа, както и пътища от местно значение. Община Долни Дъбник се обслужва и от железопътният транспорт. Две от населените места – гр. Долни Дъбник и с. Горни Дъбник – се намират на железопътната линия София – Русе/Варна. Изградени са железопътни гари, разполагащи с необходимите съоръжения за товаро-разтоварни дейности.

Състояние.

Състоянието на пътищата на територията на Община Долни Дъбник е следното:

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/publ_infrastr_4.JPG



Улична мрежа – състояние.

Уличната мрежа в общината е добре развита и в по голямата си част е покрита с трайни настилки.
В най-лошо състояние са улич-ните настилки в с. Садовец, поради излива на повърхността на изворните води.
Ширината и наклоните на ули-ците отговарят на съвременните изис-квания на урбанизираните територии за скоростен и безопасен транспорт.

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/publ_infrastr_5.JPG



Обществен транспорт – видове.

В община Долни Дъбник обществения транспорт е добре организиран и задоволява напълно потребностите на населението .
Двете железопътни гари – Долни Дъбник и Горни Дъбник – обслужват с железопътен транспорт не само селищата от Общината, но и селища от съседните общини.
Шосейния обществен транспорт се организира от фирма “РЕКС – ЕООД “- гр. Долни Дъбник, която е 100 % общинска собственост. Наред с нея през територията на Общината минават и маршрутите на много автобусни линии, обслужвани от частни превозвачи.

Обществен транспорт – състояние.

Железопътния транспорт осигурява бърза и удобна връзка с големите областни центрове от Северна България и е в състояние да поеме товаро-пътническите потоци от Общината. Фирма “РЕКС”–ЕООД - гр. Долни Дъбник обслужва с автобусен транспорт учащите се от селищата на Общината и поддържа ежечасна автобусна линия с областния град Плевен.
През територията на Общината преминават и маршрутите на много от автобусните линии, които свързват областния град с други общини от страната и със столицата. Този транзитен за Общината транспорт също се използва за обслужване на населението.
Пречка за развитието на автобусния транспорт в Общината е незадоволител-ното състояние на пътищата.

Депа за твърди битови отпадъци.

Събраните отпадъци се депонират на определените депа на територията на цялата община, като под “депониране” в случая се разбира “погребване” (складиране) на отпадъците в предварително изкопани траншеи и запръстяване периодично.
В изпълнение на Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Долни Дъбник от 1999 год до момента депата за твърди битови отпадъци (ТБО), които използват жителите на общината са намалени от 16 бр. на 8 бр. По този начин всяко село в Общината ползва по едно депо за ТБО, а за гр. Долни Дъбник те са два броя. Закритите депа са запръстени и затревени, а това в с. Садовец е залесено с топола.

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/publ_infrastr_6.JPG



Депата в населените места са определени със заповед на кмета на общината. На тях липсва ограда, входящ контрол, кантар, повечето са без табели и други сигнални знаци. Отпадъците на депата се уплътняват два пъти годишно.
Съгласно актуализираната Национална програма за управление на дейностите по отпадъците на Община Долни Дъбник е предложено и Общински съвет – Долни Дъбник взе положително решение за включване заедно с още пет общини в проект за изграждане на Регионално депо за ТБО на територията на Община Плевен. До края на 2005 год. проектът за регионалното депо ще бъде представен за кандидатстване за финансиране по програма ИСПА.
До изграждане на регионалното депо за ТБО в Община Плевен, ние изготвяме Общинска програма за поетапно закриване на всички депа за ТБО на територията на Общината.

Енергийни мрежи и системи.

Електрозахранване и подстанции.

Всички селища в общината са електрифицирани и се обслужват от “Електроразпределение”АД, клон Плевен с изключение на с. Садовец, което се обслужва от “Електроразпределение”АД, клон Червен бряг. На територията на общината има една електрическа подстанция с инсталирана мощност 20 МVА и 10/120 кV напрежение.
По захранващите проводници ниско напрежение е необходима реконструкция - подмяна на проводници.

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/publ_infrastr_7.JPG



Общината реализира проект за улично енергоикономично осветление във всички населени места, с което значително намаляха разходите за ел. енергия на улично осветление.

Енергийна ефективност.

През периода 2001 – 2004 год. в Община Долни Дъбник се реализираха редица проекти за повишаване на енергийната ефективност.
Значително намаля потреблението на ел. енергия за улично осветление след реализацията на проекта за реконструкция и модернизация на уличните осветителни тела.

Значим резултат за повишаване на енергийната ефективност е преминаването на горивната база на отоплителните инсталации на всички училища и административни сгради в гр. Долни Дъбник от течни и твърди горива на природен газ. В резултат на ползването на природен газ за отопление, например в учебните заведения, значително падна специфичната цена на 1 МWh топлоенергия. Същата е най-ниска в гр. Долни Дъбник.

http://dolni-dabnik.acstre.com/Files/Pictures/data/publ_infrastr_9.JPG



Разширяването на газоразпределителната мрежа в гр. Долни Дъбник даде възможност за стартиране на битовата газификация сред населението.
Въпреки високите разходи за отопление много малка част от населението предприема някакви мерки в жилищата си за подобряване на топлоизолацията, респективно за икономия на енергия. Уплътняването на прозорците, подмяната на дограма, топлоизолацията на външни или вътрешни стени и покриви все още са единични случаи, а ефектът от тях е значителен. Причината за това са ограничените финансови възможности.
Мерките за саниране на сградите и подобряване на техните енергийни характеристики са залегнали в Общинската програма за енергийна ефективност. Стратегическата част на Програмата очертава основните насоки, в които Общината ще работи за повишаване на енергийната ефективност в обществения сектор и сред населението.

Комуникационни мрежи.

Пощи.

В седемте селища на общината има пощенски станции. Те имат важна социална функция, като обслужват населението по отношение на :
üполучаване и изпращане на вътрешни и международни писма, колети, записи и др.;
üизплащане на пенсии, обезщетения за безработица, социални помощи;
üбанково дело;
üинкасиране на разписки на “Електроразпределение”АД и Далекосъобщенията;
üзастрахователно дело;
üприемане на такси за нови лични документи;
üабонамент и доставка на вестници и списания по домовете и др.

Българска телекомуникационна компания.

На територията на Община Долни Дъбник БТК организира обслужването на населението със стационарни телефонни постове. Във всяка пощенска станция има и автоматична телефонна централа. При необходимост капацитета на телефонните централи може да задоволи нарасналия интерес на населението към тази услуга.

Мобилни оператори - ГЛОБУЛ И МОБИЛТЕЛ.

Услугата мобилна телефонна връзка се разпространява на територията на Общината и от двата мобилни оператора – Глобул и МобилТел. Почти във всички селища от общината са монтирани базови станции на операторите.
Наскоро МобилТел въведе в експлоатация подземна тръбна мрежа за оптична свързаност, чието трасе минава и през гр. Долни Дъбник. С помощта на тази мрежа чувствително ще се подобри мобилната връзка в Северна България.

Радио-телевизионен сигнал – покритие от национални програми и регио-нални кабелни оператори.

Община Долни Дъбник има 100% покритие с висококачествен сигнал на националните радио и телевизионни оператори. Във всички селища на Общината има развита кабелна радио и телевизионна мрежа за приемане на програмите на регионалните оператори. В някои от селищата има изградени ретранслатори за по добро приемане на сигнала.

Интернет.

В гр. Долни Дъбник и общината няма изградени локални информационни бизнес мрежи. Общинската администрация и общинските фирми имат осигурен кабелен достъп до Интернет и електронна поща. В гр. Долни Дъбник и с. Садовец има изградени компютърни клубове, които също имат осигурена връзка с Интернет.

СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТОРА

Образование.

Състояние на обектите на образованието.

Училищата и детските заведения в общината притежават сграден фонд, който задоволява нуждите на учебно-възпитателния процес. По-голямата част от него е построен преди 1944 година. Сравнително по-нови и съвременни са сградите на училищата в с. Горни Дъбник и с. Садовец, както и на детските заведения в гр. Долни Дъбник и с. Петърница. От държавните училища в добро състояние е сградният фонд на ПУИ”Асен Киселинчев” и ПГСС”проф. Иван Иванов”.
В училищата на селата Садовец, Горни Дъбник и Крушовица има изградени локални отоплителни инсталации на течно гориво. Училищните сгради на средното общообразователно и на началното училища в гр. Долни Дъбник, както и тези на обединеното детско заведение в града са газифицирани.
Учебно-техническата база е в незадоволително състояние, особено за училищата. Липсата на модерна съвременна база води до влошаване на качеството на образованието, което се предоставя в нашите училища.

Мерки, предприемани от общината за подобряване инфраструктурата на образованието.

Обектите на образованието са с най-голям обем, което изисква и най-много средства за поддръжка и ремонт, както и за задоволяване с учебно-технически средства. Ограничените финансови възможност на общината водят до ограничаване и на обема на дейностите, свързани с поддръжка и обновяване на материални-техническата база на учебните и детски заведения. Независимо от финансовите затруднения, през последните години от общинския бюджет се заделяха средства не само за текущото поддържане на сградния фонд, но и за по-крупни строителни и ремонтни дейности.
Ограничените финансови възможности на общинския бюджет провокираха училищните ръководства да търсят неформални начини за набиране на средства за поддържане на материалната база. Особено полезни в това отношение се оказаха Училищните настоятелства.

Здравеопазване.

Състоянието на обектите на здравеопазването е аналогично със състоянието на обектите на образованието. Разликата се състои в това, че след преструктурирането на доболничната помощ по-голямата част от обектите, ползвани за нуждите на здравеопазването бяха отдадени под наем на лекарите за оказване на доболнична помощ. Сградата на бившата поликлиника беше включена в капитала на търговското дружество-медицински център. В момента тя се намира в много тежко състояние и се нуждае от сериозен ремонт или преустройство на друга сграда за целта.
Продължиха да осъществяват дейността си здравните кабинети към учебните и детски заведения, които ползват бази на училищата, детските заведении и помещения от бившата поликлиника

Култура.

Всяко едно от регистрираните на територията на общината читалища ползва собствена база, предоставена му по реда на Закона за народните читалища.
Сравнително по-нови и съвременни са сградите на читалищата в гр. Долни Дъбник и селата Крушовица и Садовец.
През последните години се отделиха значителни средства за подобряване състоянието на сградния фонд на читалищата в гр. Долни Дъбник и селата Горни Дъбник, Садовец, Петърница, Бъркач. Източници на тези средства бяха общинския бюджет, допълнителни целеви средства за ремонти от Министерство на финансите по предложение на Министерство на културата, а така също по реда на проекти, финансирани през областните администрации.

Обекти на социални услуги и социално подпомагане.

Обекти,в които се извършват социални услуги са клубовете на пенсионера, които съществуват във всяко от населените места и клуба на инвалида в гр. Долни Дъбник. Последният беше открит през есента на 1999 година след основен ремонт на помещението и е в изключително добро състояние. Клубовете на пенсионера се помещават в малки помещения, които се нуждаят от ремонти.
Обект на социалните услуги е и домашния социален патронаж, който предоставя услугите на възрастните и инвалидите в тяхната обичайна домашна среда. За осъществяване дейността му по приготвяне на храната звеното разполага с три собствени кухненски блока, а в едно от селата ползва училищния стол. Кухните се нуждаят от текущи ремонтни работи. Най-сериозни са проблемите, свързани с доставянето на приготвената храна по домовете на патронираните, тъй като наличният автомобилен парк е в много лошо състояние и се нуждае вече не от ремонти, а от подмяна.
В бъдещата дейност на домашен социален патронаж предстоят значителни реформи, които да доведат до оптимизация на използваната материална база и автомобилния парк.
Дирекция”Социално подпомагане”, гр. Долни Дъбник, осъществява своята дей-ност по предоставяне на социални помощи на гражданите като ползва съвместно с ДСП преустроената за социални дейности и услуги сграда на училищния стол.

Copyright 2011 Община Долни Дъбник - Долни Дъбник. Община Долни Дъбник
Templates Joomla 1.7 by Wordpress themes free